8 mar 2008, 19:05

Изгубена

1.8K 0 3
Изгубена. Лутам се във тъмнината на душата си.
Тишина. Тази тишина... Толкова пречистваща, така напътсваща ме...
Уви, едва ли ще тръгна по тези пътища,
по тези криволичещи пътечки,
по тези шумни магистрали, отнели сивотата на среднощното пътуване...
Тишина. Да се вслушаме във нея,
              да потънем.
Да усетим грохота на собствените си мисли;
    препускането на сърцата ни в болен ритъм,
    потока на кръв във вените си...
Да почустваме нощта в слепоочията си,
  да запазим песента на щурците,
  да запазим тази тиха юлска нощ в сърцата си...
Или поне в това, което ни е останало от тях.
Нека да усетим аромата на отминалите дни,
 да си спомним детството, което изгубихме в препускане,
                                                                          в мечти...
Детството, което мина покрай нас като товарен влак,
           натоварил прахта по клепачите, счупените играчки и
                              собствената ни наивност...

Детство. Като че забравено, заровено в миналото,
                        което твърде често
                        или твърде рядко си припомняме.
Което се подава и намига с тъга
                изпод пожълтелите писма,
                пликове, пълни с листа, картички и спомени,
и топли душата ти. Единственото нещо, което наистина
                     съумява да стопли душата ти!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...