Изгубена. Лутам се във тъмнината на душата си.
Тишина. Тази тишина... Толкова пречистваща, така напътсваща ме...
Уви, едва ли ще тръгна по тези пътища,
по тези криволичещи пътечки,
по тези шумни магистрали, отнели сивотата на среднощното пътуване...
Тишина. Да се вслушаме във нея,
да потънем.
Да усетим грохота на собствените си мисли;
препускането на сърцата ни в болен ритъм,
потока на кръв във вените си...
Да почустваме нощта в слепоочията си,
да запазим песента на щурците, ...