Изгубена
Изморена съм от себе си до дъно,
изморена съм от хиляди лъжи,
как искам да летя, а все потъвам,
огромен камък на гърдите ми тежи.
Не спирам да се търся сред море от хора,
а все се спъвам във невярващи очи,
усмивката ми светла вече е отровена,
погледът ми замъглен е от безброй сълзи.
Не зная как със себе си да се науча да живея,
от студ замръзвам в моя земен ад,
душата ми измъчена от мен тревожно тлее,
че в себе си да се завърна просто няма как.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Todos los derechos reservados
