Изморена съм от себе си до дъно,
изморена съм от хиляди лъжи,
как искам да летя, а все потъвам,
огромен камък на гърдите ми тежи.
Не спирам да се търся сред море от хора,
а все се спъвам във невярващи очи,
усмивката ми светла вече е отровена,
погледът ми замъглен е от безброй сълзи.
Не зная как със себе си да се науча да живея,
от студ замръзвам в моя земен ад,
душата ми измъчена от мен тревожно тлее,
че в себе си да се завърна просто няма как.
© Даниела All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
