Изморена съм от себе си до дъно,

изморена съм от хиляди лъжи,

как искам да летя, а все потъвам,

огромен камък на гърдите ми тежи.

Не спирам да се търся сред море от хора,

а все се спъвам във невярващи очи,

усмивката ми светла вече е отровена,

погледът ми замъглен е от безброй сълзи.

Не зная как със себе си да се науча да живея,

от студ замръзвам в моя земен ад,

душата ми измъчена от мен тревожно тлее,

че в себе си да се завърна просто няма как.