6 jun 2008, 7:21

Изгубена

  Poesía
718 0 2


Без цел и без посока останах в своя свят.
Затворена в кристална стая
между четири стени, блестящи.
Очи не мога да отворя!
Заслепена съм от непрестанна болка.
Горчиви сълзи задавят стегнатото гърло,
безмълвен стон изричат устните ми бледи
и не могат да извикат даже. Да изкрещят!
Душата гърчи се безпомощно.
Сърцето ми кърви, раздрано от нанесените рани.
Оставам аз сама отново и отново...
На стаята кристална вратата тежка
никой не иска да отвори.

27.05.2008г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ин Вел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....