idi (Ин Вел) idi (Ин Вел)
1 63
Jun 6, 2008, 7:21 AM

Изгубена

  Poetry
717 0 2


Без цел и без посока останах в своя свят.
Затворена в кристална стая
между четири стени, блестящи.
Очи не мога да отворя!
Заслепена съм от непрестанна болка.
Горчиви сълзи задавят стегнатото гърло,
безмълвен стон изричат устните ми бледи
и не могат да извикат даже. Да изкрещят!
Душата гърчи се безпомощно.
Сърцето ми кърви, раздрано от нанесените рани.
Оставам аз сама отново и отново...
На стаята кристална вратата тежка
никой не иска да отвори.

27.05.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ин Вел All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0