Изгубена
Без цел и без посока останах в своя свят.
Затворена в кристална стая
между четири стени, блестящи.
Очи не мога да отворя!
Заслепена съм от непрестанна болка.
Горчиви сълзи задавят стегнатото гърло,
безмълвен стон изричат устните ми бледи
и не могат да извикат даже. Да изкрещят!
Душата гърчи се безпомощно.
Сърцето ми кърви, раздрано от нанесените рани.
Оставам аз сама отново и отново...
На стаята кристална вратата тежка
никой не иска да отвори.
27.05.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ин Вел Всички права запазени
