19 dic 2015, 20:00

Изгубена

  Poesía
1K 1 10

                  ИЗГУБЕНА

 

Защо е тъмно, сякаш нощ се спуска,

а аз се лутам между каменни стени!

Усещам само студ, към мен препуска

и ме пронизва с ледени стрели!

 

Защо ме стяга болка непозната,

а аз потъвам, сякаш в огнена вода!

Дълбоко е! Крещя сред тишината!

Усeщам се незряща и сама!

 

А искам да прогледна сред тъмата,

да си проправя път във пустошта!

От всяка болка да се ражда добротата,

след всяка мъка да покълва любовта! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Въздействаща творба!
  • Здравей, Руми! Откраднах малко време да надникна и при теб. Без твоите стихове влизането ми тук не е пълноценно... Тъжно е, но е страхотно красиво и пробождащо! Влизаш не само под кожата, но и в кръвта. Извинявам се и на теб (че напоследък нямам време), защото и ти си от хората тук, които изпълват със смисъл влизането ми в сайта. Колкото и рядко напоследък да е то. И от мен - прегръдка.
  • Георги, много ти благодаря за разбирането и за топлите думи! Усетил си това, което е заложено в стихотворението!
    Рени, прегръдка и от мен! Благодаря ти сърдечно!
  • Руми, скъпа - чудесна си! Прегръщам те!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...