Изгубена

Поезия

1K 1 10

ИЗГУБЕНА

Защо е тъмно, сякаш нощ се спуска,

а аз се лутам между каменни стени!

Усещам само студ, към мен препуска

и ме пронизва с ледени стрели!

Защо ме стяга болка непозната,

а аз потъвам, сякаш в огнена вода!

Дълбоко е! Крещя сред тишината!

Усeщам се незряща и сама!

А искам да прогледна сред тъмата,

да си проправя път във пустошта!

От всяка болка да се ражда добротата,

след всяка мъка да покълва любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Eia (Росица Танчева)

Въздействаща творба!

2016-01-23T20:41:38+02:00
rocker (Велин)

Здравей, Руми! Откраднах малко време да надникна и при теб. Без твоите стихове влизането ми тук не е пълноценно... Тъжно е, но е страхотно красиво и пробождащо! Влизаш не само под кожата, но и в кръвта. Извинявам се и на теб (че напоследък нямам време), защото и ти си от хората тук, които изпълват със смисъл влизането ми в сайта. Колкото и рядко напоследък да е то. И от мен - прегръдка.

2016-01-21T23:33:17+02:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

2015-12-22T13:02:31+02:00
rumbic (Руми)

Георги, много ти благодаря за разбирането и за топлите думи! Усетил си това, което е заложено в стихотворението!
Рени, прегръдка и от мен! Благодаря ти сърдечно!

2015-12-22T01:00:09+02:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Руми, скъпа - чудесна си! Прегръщам те!

2015-12-21T21:11:41+02:00