16 oct 2015, 9:44  

Изгубена

  Poesía » Otra
462 0 1

 

Не се намирам, аз ли съм това?

Докоснах спомен, всичко в мен се срути.

И тази вечер ще извикам самотата

Горчиво питие пак вместо мен да купи.

От тази чаша спомени текат,

разливат се по вените ми като старо вино,

очите ми затворени мълчат,

една сълза се слива с тишината и изстива.

Любов, мираж и сенките танцуват,

огнището е вече само пепел,

греховни мисли с вятъра лудуват,

опитващи се да разпалят огъня изстинал.

Часовникът отдавна не отмерва времето,

минутите замръзнали оплакват свойта участ

и само лекичко туптене, тук отляво

напомня, че съм още жива, още дишам.

И колко пъти има да възкръсвам?

Да търся и да губя пак понятие

от сенките, забулени в мистерия,

напразно мислещи се за разпятие.

maiaan

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...