Не се намирам, аз ли съм това?

Докоснах спомен, всичко в мен се срути.

И тази вечер ще извикам самотата

Горчиво питие пак вместо мен да купи.

От тази чаша спомени текат,

разливат се по вените ми като старо вино,

очите ми затворени мълчат,

една сълза се слива с тишината и изстива.

Любов, мираж и сенките танцуват,

огнището е вече само пепел,

греховни мисли с вятъра лудуват,

опитващи се да разпалят огъня изстинал.

Часовникът отдавна не отмерва времето,

минутите замръзнали оплакват свойта участ

и само лекичко туптене, тук отляво

напомня, че съм още жива, още дишам.

И колко пъти има да възкръсвам?

Да търся и да губя пак понятие

от сенките, забулени в мистерия,

напразно мислещи се за разпятие.

maiaan