16 окт. 2015 г., 09:44  

Изгубена

461 0 1

 

Не се намирам, аз ли съм това?

Докоснах спомен, всичко в мен се срути.

И тази вечер ще извикам самотата

Горчиво питие пак вместо мен да купи.

От тази чаша спомени текат,

разливат се по вените ми като старо вино,

очите ми затворени мълчат,

една сълза се слива с тишината и изстива.

Любов, мираж и сенките танцуват,

огнището е вече само пепел,

греховни мисли с вятъра лудуват,

опитващи се да разпалят огъня изстинал.

Часовникът отдавна не отмерва времето,

минутите замръзнали оплакват свойта участ

и само лекичко туптене, тук отляво

напомня, че съм още жива, още дишам.

И колко пъти има да възкръсвам?

Да търся и да губя пак понятие

от сенките, забулени в мистерия,

напразно мислещи се за разпятие.

maiaan

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...