Изгубена усмивка
Защо отдавна никой не ми каза,
че днес върлуват лицемерие, омраза?
Де да знаех аз, че моите идеали
отдавна вече всички са презряли...
***
Дете, навлизащо с усмивка в живота,
бе стъпкано от таз безсрамна рота.
Не се замислиха за неговите чувства,
а продължиха с душевните си блудства.
***
От неговата радост нищо не остана,
ала с последни сили за живота се захвана.
В поезията си намери тъй чакана опора
и заживя в своя свят, далеч от тези хора.
***
Но обхвана го внезапно самотата
и отново то отвори към света вратата.
Поезията си на място видно публикува
и даде свобода на всеки да го критикува.
***
Не зная още какъв ще бъде края,
но ще мине време и ще узная.
А на вас оставям обезщетение -
поредното споделено стихотворение.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Максим Антов Todos los derechos reservados
Как дивите животни знаят да бягат, като видят човек? 
