3 сент. 2010 г., 06:38

Изгубена усмивка

Поэзия » Другая

1.1K 0 4

Защо отдавна никой не ми каза,
че днес върлуват лицемерие, омраза?
Де да знаех аз, че моите идеали
отдавна вече всички са презряли...
***
Дете, навлизащо с усмивка в живота,
бе стъпкано от таз безсрамна рота.
Не се замислиха за неговите чувства,
а продължиха с душевните си блудства.
***
От неговата радост нищо не остана,
ала с последни сили за живота се захвана.
В поезията си намери тъй чакана опора
и заживя в своя свят, далеч от тези хора.
***
Но обхвана го внезапно самотата
и отново то отвори към света вратата.
Поезията си на място видно публикува
и даде свобода на всеки да го критикува.
***
Не зная още какъв ще бъде края,
но ще мине време и ще узная.
А на вас оставям обезщетение -
поредното споделено стихотворение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

stefitopz (Стефка Георгиева )

Не е хубаво да се губят усмивките...

2010-09-13T02:23:22+03:00
Romantik (Максим Антов)

Арихо, за съжаление той или тя не е писал/писала двойка на мен, а на идеалите, за които говоря. Това е действителността! Благодаря на останалите, които са оценили стихотворението ми със своите коментари.

2010-09-04T01:00:09+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Ма те тия неща са вродени. Как дивите животни знаят да бягат, като видят човек?

Мисля, че текстът е като написан от 70-годишен човек.

2010-09-03T09:22:41+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Прекрасно - наистина талантливо!!!

2010-09-03T06:56:50+03:00