Romantik (Максим Антов)
6 12
3.09.2010 г., 6:38 ч.

Изгубена усмивка 

  Поезия » Друга
845 0 4

Защо отдавна никой не ми каза,
че днес върлуват лицемерие, омраза?
Де да знаех аз, че моите идеали
отдавна вече всички са презряли...
***
Дете, навлизащо с усмивка в живота,
бе стъпкано от таз безсрамна рота.
Не се замислиха за неговите чувства,
а продължиха с душевните си блудства.
***
От неговата радост нищо не остана,
ала с последни сили за живота се захвана.
В поезията си намери тъй чакана опора
и заживя в своя свят, далеч от тези хора.
***
Но обхвана го внезапно самотата
и отново то отвори към света вратата.
Поезията си на място видно публикува
и даде свобода на всеки да го критикува.
***
Не зная още какъв ще бъде края,
но ще мине време и ще узная.
А на вас оставям обезщетение -
поредното споделено стихотворение.

© Максим Антов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не е хубаво да се губят усмивките...
  • Арихо, за съжаление той или тя не е писал/писала двойка на мен, а на идеалите, за които говоря. Това е действителността! Благодаря на останалите, които са оценили стихотворението ми със своите коментари.
  • Ма те тия неща са вродени. Как дивите животни знаят да бягат, като видят човек?

    Мисля, че текстът е като написан от 70-годишен човек.
  • Прекрасно - наистина талантливо!!!
Предложения
: ??:??