Изгубени в тъмнината без посока,
изчезващи като глас в пустиня
на светлинни години разстояние
от самочувствието, че ни има.
Все търсим някакво спасение
без да погледнем вътре във нас.
Грешния бутон сме натиснали,
а истинският е някъде там.
Потъваме в мълчание на словото,
потъпкваме родния език,
скланяме глава за чуждопоклонничество
и не разбираме, че отново грешим.
Свободни сме, а някак поробени
от система, алчност, суета,
но надеждата умира последна -
ще търсим път към далечна светлина.
И вървим по пътя, но обратен завой -
връщаме се в изходна позиция.
Времето тиктака - не чака застой,
иска промяна на всяка минута.
Тръгваме бавно - и отново завой,
пътят неравен с пречки безброй.
Падаме, ставаме, надигаме глави
и отново сме на старта, уви.
Така се въртим в кръга омагьосан,
а времето бавно тече ли, тече!
Да намерим вярната посока
е много труден и сложен процес.
Очи затваряме - не виждаме грешките,
живеем в някакъв сън,
а може би сега е моментът
да намерим правия път.
© Жулиета Вълчева Todos los derechos reservados