Jun 12, 2011, 12:58 AM

Изгубени

  Poetry » Other
804 0 0

Изгубени в тъмнината без посока,

изчезващи като глас в пустиня

на светлинни години разстояние

от самочувствието, че ни има.

Все търсим някакво спасение

без да погледнем вътре във нас.

Грешния бутон сме натиснали,

а истинският е някъде там.

Потъваме в мълчание на словото,

потъпкваме родния език,

скланяме глава за чуждопоклонничество
и не разбираме, че отново грешим.

Свободни сме, а някак поробени

от система, алчност, суета,

но надеждата умира последна - 

ще търсим път към далечна светлина.

И вървим по пътя, но обратен завой -

връщаме се в изходна позиция.

Времето тиктака - не чака застой,

иска промяна на всяка минута.

Тръгваме бавно - и отново завой,

пътят неравен с пречки безброй.

Падаме, ставаме, надигаме глави

и отново сме на старта, уви.

Така се въртим в кръга омагьосан,

а времето бавно тече ли, тече!

Да намерим вярната посока

е много труден и сложен процес.

Очи затваряме - не виждаме грешките,

живеем в някакъв сън,

а може би сега е моментът

да намерим правия път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...