Изгубени в тъмнината без посока,

изчезващи като глас в пустиня

на светлинни години разстояние

от самочувствието, че ни има.

Все търсим някакво спасение

без да погледнем вътре във нас.

Грешния бутон сме натиснали,

а истинският е някъде там.

Потъваме в мълчание на словото,

потъпкваме родния език,

скланяме глава за чуждопоклонничество
и не разбираме, че отново грешим.

Свободни сме, а някак поробени

от система, алчност, суета,

но надеждата умира последна - 

ще търсим път към далечна светлина.

И вървим по пътя, но обратен завой -

връщаме се в изходна позиция.

Времето тиктака - не чака застой,

иска промяна на всяка минута.

Тръгваме бавно - и отново завой,

пътят неравен с пречки безброй.

Падаме, ставаме, надигаме глави

и отново сме на старта, уви.

Така се въртим в кръга омагьосан,

а времето бавно тече ли, тече!

Да намерим вярната посока

е много труден и сложен процес.

Очи затваряме - не виждаме грешките,

живеем в някакъв сън,

а може би сега е моментът

да намерим правия път.