7 oct 2025, 9:09

Изгубени

  Poesía
135 0 0

 

ИЗГУБЕНИ 

 

Момиче отдадено на далечните спомени,

чиято тежест отдавна огъва снагата ти

и хилядите индустрии са вече безпомощни

пред естествения ход на житейския статус,

помниш ли ония,вълшебни мигове,

когато животът напираше в тебе на тласъци,

а техните нежни бурни,напористи вълни

събуждаха инстинкта на майчинството,

благодарение на който следите на Времето

оставяха своите първи,миниатюрни отпечатъци

по заветните страници на Историята?

Те отдавна пораснаха и те дариха със внуци,

в които ти продължаваш,да откриваш

характерни черти и емоции от себе си,

но като,че ли ония бурните пориви

Днес някак по-притъпено звучат,

потънали в дебрите на социалните мрежи,

алчно поглъщащи забързеното време,

отблъскващи далече живата връзка,

раждащи непреодолими проблеми,

които нишката тънка между душите ни късат.

 

06.10.2025г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....