Изгубени
ИЗГУБЕНИ
Момиче отдадено на далечните спомени,
чиято тежест отдавна огъва снагата ти
и хилядите индустрии са вече безпомощни
пред естествения ход на житейския статус,
помниш ли ония,вълшебни мигове,
когато животът напираше в тебе на тласъци,
а техните нежни бурни,напористи вълни
събуждаха инстинкта на майчинството,
благодарение на който следите на Времето
оставяха своите първи,миниатюрни отпечатъци
по заветните страници на Историята?
Те отдавна пораснаха и те дариха със внуци,
в които ти продължаваш,да откриваш
характерни черти и емоции от себе си,
но като,че ли ония бурните пориви
Днес някак по-притъпено звучат,
потънали в дебрите на социалните мрежи,
алчно поглъщащи забързеното време,
отблъскващи далече живата връзка,
раждащи непреодолими проблеми,
които нишката тънка между душите ни късат.
06.10.2025г.гр.Свищов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Кръстев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ