Изгубени
ИЗГУБЕНИ
Момиче отдадено на далечните спомени,
чиято тежест отдавна огъва снагата ти
и хилядите индустрии са вече безпомощни
пред естествения ход на житейския статус,
помниш ли ония,вълшебни мигове,
когато животът напираше в тебе на тласъци,
а техните нежни бурни,напористи вълни
събуждаха инстинкта на майчинството,
благодарение на който следите на Времето
оставяха своите първи,миниатюрни отпечатъци
по заветните страници на Историята?
Те отдавна пораснаха и те дариха със внуци,
в които ти продължаваш,да откриваш
характерни черти и емоции от себе си,
но като,че ли ония бурните пориви
Днес някак по-притъпено звучат,
потънали в дебрите на социалните мрежи,
алчно поглъщащи забързеното време,
отблъскващи далече живата връзка,
раждащи непреодолими проблеми,
които нишката тънка между душите ни късат.
06.10.2025г.гр.Свищов
© Красимир Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used