Oct 7, 2025, 9:09 AM

Изгубени

  Poetry
137 0 0

 

ИЗГУБЕНИ 

 

Момиче отдадено на далечните спомени,

чиято тежест отдавна огъва снагата ти

и хилядите индустрии са вече безпомощни

пред естествения ход на житейския статус,

помниш ли ония,вълшебни мигове,

когато животът напираше в тебе на тласъци,

а техните нежни бурни,напористи вълни

събуждаха инстинкта на майчинството,

благодарение на който следите на Времето

оставяха своите първи,миниатюрни отпечатъци

по заветните страници на Историята?

Те отдавна пораснаха и те дариха със внуци,

в които ти продължаваш,да откриваш

характерни черти и емоции от себе си,

но като,че ли ония бурните пориви

Днес някак по-притъпено звучат,

потънали в дебрите на социалните мрежи,

алчно поглъщащи забързеното време,

отблъскващи далече живата връзка,

раждащи непреодолими проблеми,

които нишката тънка между душите ни късат.

 

06.10.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...