4 oct 2022, 11:11
Изгубени души
В стаята свещта догаря.
Още миг, ще се стопи.
Сълзите й следи оставят.
Но няма кой да се смили.
В нея мрак нахлува бавно.
Шепне нещичко едва.
Навън вали и става хладно.
Тя отдавна е сама.
Само спомени препускат бясно.
Търси в себе си вина.
И ето, кадър.... Вижда ясно.
Как отхвърля любовта. ...
Още миг, ще се стопи.
Сълзите й следи оставят.
Но няма кой да се смили.
В нея мрак нахлува бавно.
Шепне нещичко едва.
Навън вали и става хладно.
Тя отдавна е сама.
Само спомени препускат бясно.
Търси в себе си вина.
И ето, кадър.... Вижда ясно.
Как отхвърля любовта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Виолета Todos los derechos reservados
Така и не разбра кога си е отишла,
размил е стъпките дъждът,
а вятърът е заглушил въздишките.
Така и не разбра защо си е отишла,
когато гордостта премина в празнота ...
размил е стъпките дъждът,
а вятърът е заглушил въздишките.
Така и не разбра защо си е отишла,
когато гордостта премина в празнота ...
868
8
13
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
