Violet_86 (Виолета)
215 4742
4.10.2022 г., 11:11 ч.  

Изгубени души 

  Поезия
335 2 11

В стаята свещта догаря. 
Още миг, ще се стопи. 
Сълзите й следи оставят. 
Но няма кой да се смили.

 

В нея мрак нахлува бавно.

Шепне нещичко едва. 
Навън вали и става хладно.
Тя отдавна е сама. 

 

Само спомени препускат бясно.
Търси в себе си вина.
И ето, кадър.... Вижда ясно. 
Как отхвърля любовта.

 

Той стои на прага весел.

Целува нейната ръка. 
В нея влюбен и отнесен. 
Тя пропъжда го в нощта. 

 

Но времето не ще се върне. 
То не вярва на сълзи. 
Няма кой да я прегърне, 
преди душата й да отлети.

 

                      ***

 

А той стои на прага весел. 
Целува нейната ръка.
Все тъй влюбен и отнесен.
Посреща я с "Добре дошла"! 

© Виолета Всички права запазени

Свързани произведения
Гордост и самота
palenka (П Антонова) palenka
Поезия
Така и не разбра кога си е отишла,
размил е стъпките дъждът,
а вятърът е заглушил въздишките.
Така и не разбра защо си е отишла,
когато гордостта премина в празнота ...
  778  8  13 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??