palenka (П Антонова)
506 18527
3 oct 2022, 0:04

Гордост и самота 

  Poesía
785 8 13

 

Така и не разбра кога си е отишла,

размил е стъпките дъждът,

а вятърът е заглушил  въздишките.

 

Така и не разбра защо си е отишла,

когато гордостта премина в празнота

и сам остана в свойта самота.

 

Така и не разбра, че на една жена

и стигат само любов и доброта,

а гордостта не чувства, тя е без душа.

 

 

© П Антонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Изгубени души
Violet_86 (Виолета) Violet_86
Poesía
В стаята свещта догаря.
Още миг, ще се стопи.
Сълзите й следи оставят.
Но няма кой да се смили.
В нея мрак нахлува бавно. ...
  340  2  11 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??