Изгубени души
В стаята свещта догаря.
Още миг, ще се стопи.
Сълзите й следи оставят.
Но няма кой да се смили.
В нея мрак нахлува бавно.
Шепне нещичко едва.
Навън вали и става хладно.
Тя отдавна е сама.
Само спомени препускат бясно.
Търси в себе си вина.
И ето, кадър.... Вижда ясно.
Как отхвърля любовта.
Той стои на прага весел.
Целува нейната ръка.
В нея влюбен и отнесен.
Тя пропъжда го в нощта.
Но времето не ще се върне.
То не вярва на сълзи.
Няма кой да я прегърне,
преди душата й да отлети.
***
А той стои на прага весел.
Целува нейната ръка.
Все тъй влюбен и отнесен.
Посреща я с "Добре дошла"!
© Виолета All rights reserved.
