Oct 4, 2022, 11:11 AM  

Изгубени души 

  Poetry
254 2 11

В стаята свещта догаря. 
Още миг, ще се стопи. 
Сълзите й следи оставят. 
Но няма кой да се смили.

 

В нея мрак нахлува бавно.

Шепне нещичко едва. 
Навън вали и става хладно.
Тя отдавна е сама. 

 

Само спомени препускат бясно.
Търси в себе си вина.
И ето, кадър.... Вижда ясно. 
Как отхвърля любовта.

 

Той стои на прага весел.

Целува нейната ръка. 
В нея влюбен и отнесен. 
Тя пропъжда го в нощта. 

 

Но времето не ще се върне. 
То не вярва на сълзи. 
Няма кой да я прегърне, 
преди душата й да отлети.

 

                      ***

 

А той стои на прага весел. 
Целува нейната ръка.
Все тъй влюбен и отнесен.
Посреща я с "Добре дошла"! 

© Виолета All rights reserved.

Така и не разбра кога си е отишла,
размил е стъпките дъждът,
а вятърът е заглушил въздишките.
Така и не разбра защо си е отишла,
когато гордостта премина в празнота ...
  689  13 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??