23 ago 2023, 14:44

Изгубени души

  Poesía » Civil
684 0 0

Вселената за тях не е безкрайна.

Познанието също е със край.

А мъдростта - неприложима тайна.

Комуто трябва -  нека я узнай.

 

Душите им изпълва пустота.

Лъч светъл в мислите им не прозира.

Неспирен бяг, от раждането до смъртта,

в преследване на евтини кумири.

 

„Да пием, пеем и се веселим“ -

все тези  “истини” безкрайно се повтарят.

Борба за власт, имот, пари -

но идва край и всичко тук остава.

 

Така тече животът - навици, инстинкти

бележат монотонния му път.

В блатата няма да намерите викинги -

тях океаните зоват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Берчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...