Aug 23, 2023, 2:44 PM

Изгубени души

  Poetry » Civic
678 0 0

Вселената за тях не е безкрайна.

Познанието също е със край.

А мъдростта - неприложима тайна.

Комуто трябва -  нека я узнай.

 

Душите им изпълва пустота.

Лъч светъл в мислите им не прозира.

Неспирен бяг, от раждането до смъртта,

в преследване на евтини кумири.

 

„Да пием, пеем и се веселим“ -

все тези  “истини” безкрайно се повтарят.

Борба за власт, имот, пари -

но идва край и всичко тук остава.

 

Така тече животът - навици, инстинкти

бележат монотонния му път.

В блатата няма да намерите викинги -

тях океаните зоват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Берчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...