Aug 23, 2023, 2:44 PM

Изгубени души

  Poetry » Civic
682 0 0

Вселената за тях не е безкрайна.

Познанието също е със край.

А мъдростта - неприложима тайна.

Комуто трябва -  нека я узнай.

 

Душите им изпълва пустота.

Лъч светъл в мислите им не прозира.

Неспирен бяг, от раждането до смъртта,

в преследване на евтини кумири.

 

„Да пием, пеем и се веселим“ -

все тези  “истини” безкрайно се повтарят.

Борба за власт, имот, пари -

но идва край и всичко тук остава.

 

Така тече животът - навици, инстинкти

бележат монотонния му път.

В блатата няма да намерите викинги -

тях океаните зоват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Берчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....