23.08.2023 г., 14:44

Изгубени души

674 0 0

Вселената за тях не е безкрайна.

Познанието също е със край.

А мъдростта - неприложима тайна.

Комуто трябва -  нека я узнай.

 

Душите им изпълва пустота.

Лъч светъл в мислите им не прозира.

Неспирен бяг, от раждането до смъртта,

в преследване на евтини кумири.

 

„Да пием, пеем и се веселим“ -

все тези  “истини” безкрайно се повтарят.

Борба за власт, имот, пари -

но идва край и всичко тук остава.

 

Така тече животът - навици, инстинкти

бележат монотонния му път.

В блатата няма да намерите викинги -

тях океаните зоват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Берчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...