Под звездите бяхме, заедно лежахме на мокрия трамплин.

И безгрижни бяхме, интересуваше ни само сегашният момент.

Само падащите звезди и проблясващото в бяло небе,

което само аз и ти виждахме.

Само аз и ти бяхме.

С никого другиго ние не стояхме.

И спокойни бяхме, сякаш цял живот към точно тоз' момент вървяхме.

Сякаш нашите души вечно са се тръсели и се намериха,

и на момента се отдадоха, и сляха се, усетиха енергията.

Енергията ти е запленяваща, спокойна и уютна.

Енергията ми е положителна, подкрепяща, разбираща.

Ти остави отпечатък на душата ми.

Не мисля, че мога точно тебе да забравя.

И не искам.

Не не ме разбираш, Аз наистина не искам.

Напомняш ми на ,,Звездна нощ",

защото откакто за първи път видях те,

не спирам аз за теб да мисля...