Jan 30, 2025, 9:46 PM  

Изгубени в нощта души

  Poetry » Love
412 0 0

Под звездите бяхме, заедно лежахме на мокрия трамплин.

И безгрижни бяхме, интересуваше ни само сегашният момент.

Само падащите звезди и проблясващото в бяло небе,

което само аз и ти виждахме.

Само аз и ти бяхме.

С никого другиго ние не стояхме.

И спокойни бяхме, сякаш цял живот към точно тоз' момент вървяхме.

Сякаш нашите души вечно са се тръсели и се намериха,

и на момента се отдадоха, и сляха се, усетиха енергията.

 

Енергията ти е запленяваща, спокойна и уютна.

Енергията ми е положителна, подкрепяща, разбираща.

Ти остави отпечатък на душата ми.

Не мисля, че мога точно тебе да забравя.

И не искам.

Не не ме разбираш, Аз наистина не искам.

Напомняш ми на ,,Звездна нощ",

защото откакто за първи път видях те,

не спирам аз за теб да мисля...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© beloslava All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...