airiskra (Искра Радева Николова) airiskra (Искра Радева Николова)
1 126
1 feb 2011, 13:34

Изгубено небе

  Poesía
959 0 2

От долу, 

тук най-долу

до стъблото

гнездото ми 

изглежда чуждо.

Крилото ми

прекършено -

в сърцето,

не пърха,

не лети 

ранено.

От долу,

тук най-долу

на земята,

звездите

ми блещукат

твърде слабо.

И не откривам,

не съзирам

на небето

съзвездието

 наше

начертано.

И сякаш че

луната ми се

киска,

присмива ми се

нощем

натъкмена...

И сякаш небосвода

ми отнемаш,

когато съм 

далечна 

и сломена.





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0