airiskra (Искра Радева Николова) airiskra (Искра Радева Николова)
1 126
1 feb 2011, 13:34

Изгубено небе

  Poesía
960 0 2

От долу, 

тук най-долу

до стъблото

гнездото ми 

изглежда чуждо.

Крилото ми

прекършено -

в сърцето,

не пърха,

не лети 

ранено.

От долу,

тук най-долу

на земята,

звездите

ми блещукат

твърде слабо.

И не откривам,

не съзирам

на небето

съзвездието

 наше

начертано.

И сякаш че

луната ми се

киска,

присмива ми се

нощем

натъкмена...

И сякаш небосвода

ми отнемаш,

когато съм 

далечна 

и сломена.





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0