От долу,
тук най-долу
до стъблото
гнездото ми
изглежда чуждо.
Крилото ми
прекършено -
в сърцето,
не пърха,
не лети
ранено.
От долу,
тук най-долу
на земята,
звездите
ми блещукат
твърде слабо.
И не откривам,
не съзирам
на небето
съзвездието
наше
начертано.
И сякаш че
луната ми се
киска,
присмива ми се
нощем
натъкмена...
И сякаш небосвода
ми отнемаш,
когато съм
далечна
и сломена.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
