От долу,
тук най-долу
до стъблото
гнездото ми
изглежда чуждо.
Крилото ми
прекършено -
в сърцето,
не пърха,
не лети
ранено.
От долу,
тук най-долу
на земята,
звездите
ми блещукат
твърде слабо.
И не откривам,
не съзирам
на небето
съзвездието
наше
начертано.
И сякаш че
луната ми се
киска,
присмива ми се
нощем
натъкмена...
И сякаш небосвода
ми отнемаш,
когато съм
далечна
и сломена.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
