От долу,
тук най-долу
до стъблото
гнездото ми
изглежда чуждо.
Крилото ми
прекършено -
в сърцето,
не пърха,
не лети
ранено.
От долу,
тук най-долу
на земята,
звездите
ми блещукат
твърде слабо.
И не откривам,
не съзирам
на небето
съзвездието
наше
начертано.
И сякаш че
луната ми се
киска,
присмива ми се
нощем
натъкмена...
И сякаш небосвода
ми отнемаш,
когато съм
далечна
и сломена.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
