Изгубено небе

1.02.2011 г., 13:34 ч.

Поезия

601 0 2

От долу,

тук най-долу

до стъблото

гнездото ми

изглежда чуждо.

Крилото ми

прекършено -

в сърцето,

не пърха,

не лети

ранено.

От долу,

тук най-долу

на земята,

звездите

ми блещукат

твърде слабо.

И не откривам,

не съзирам

на небето

съзвездието

наше

начертано.

И сякаш че

луната ми се

киска,

присмива ми се

нощем

натъкмена...

И сякаш небосвода

ми отнемаш,

когато съм

далечна

и сломена.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.