Изгубено небе
От долу,
тук най-долу
до стъблото
гнездото ми
изглежда чуждо.
Крилото ми
прекършено -
в сърцето,
не пърха,
не лети
ранено.
От долу,
тук най-долу
на земята,
звездите
ми блещукат
твърде слабо.
И не откривам,
не съзирам
на небето
съзвездието
наше
начертано.
И сякаш че
луната ми се
киска,
присмива ми се
нощем
натъкмена...
И сякаш небосвода
ми отнемаш,
когато съм
далечна
и сломена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
