Изгубеното "после"
Когато всичко свърши,
тъй както някога било е
и стон един прекършен
замлъкне като спомен,
ще тръгнем с теб нагоре
по камъните остри
да търсим нещо свое -
изгубеното "после".
И ще се скрием в мрака
от сенките зловещи.
Часовник ще тиктака,
отмерил тъжни срещи.
Ръката ти ще стисна -
от тебе огън взимам.
Единствения смисъл
за мен е да те има.
© Далия Todos los derechos reservados