19.12.2012 г., 0:52

Изгубеното "после"

1.2K 0 10

Изгубеното "после"

 

 

 

Когато всичко свърши,

тъй както някога било е

и стон един прекършен

замлъкне като спомен,

 

ще тръгнем с теб нагоре

по камъните остри

да търсим нещо свое -

изгубеното "после".

 

И ще се скрием в мрака

от сенките зловещи.

Часовник ще тиктака,

отмерил тъжни срещи.

 

Ръката ти ще стисна -

от тебе огън взимам.

Единствения смисъл

за мен е да те има.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...