Изгубеното "после"
Когато всичко свърши,
тъй както някога било е
и стон един прекършен
замлъкне като спомен,
ще тръгнем с теб нагоре
по камъните остри
да търсим нещо свое -
изгубеното "после".
И ще се скрием в мрака
от сенките зловещи.
Часовник ще тиктака,
отмерил тъжни срещи.
Ръката ти ще стисна -
от тебе огън взимам.
Единствения смисъл
за мен е да те има.
© Далия All rights reserved.
Весели празници!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
