Изгубих пътя към светлината

Poesía

1.2K 0 2

Изгубих пътя към светлината –

потънах в мрака и сивото ежедневие,

което като дим от цигара задимява

еднообразните 24 часа.

Не заспивам истински –

предричам сън, а е само тъмнина

която не разбирам,

а се научавам да обичам.

Изграждам житейска съдба –

кръв в кръвта и тишина

тук съм засега и ще умра

но не за дълго, не за дълго!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

AmazonkA (Марина Петрова)

Не бих казала, че е депресия. Имайки в предвид какъв е края, бих казала много оптимизъм...Да не говорим, че аз никога не изпадам в депресия...

2008-06-06T16:47:53+03:00
balrog (Балрог)

Много болка таиш в себе си.

2006-01-12T13:38:42+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0