Изгубих пътя към светлината

4.11.2005 г., 9:14 ч.

Поезия

1053 0 2

Изгубих пътя към светлината –
потънах в мрака и сивото ежедневие,
което като дим от цигара задимява
еднообразните 24 часа.
Не заспивам истински –
предричам сън, а е само тъмнина
която не разбирам,
а се научавам да обичам.
Изграждам житейска съдба –
кръв в кръвта и тишина
тук съм засега и ще умра
но не за дълго, не за дълго!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Изгубих пътя към светлината

Искате да прочетете повече?

Предложения