Изгубих пътя към светлината
Изгубих пътя към светлината –
потънах в мрака и сивото ежедневие,
което като дим от цигара задимява
еднообразните 24 часа.
Не заспивам истински –
предричам сън, а е само тъмнина
която не разбирам,
а се научавам да обичам.
Изграждам житейска съдба –
кръв в кръвта и тишина
тук съм засега и ще умра
но не за дълго, не за дълго!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Петрова Всички права запазени
