Nov 4, 2005, 9:14 AM

Изгубих пътя към светлината 

  Poetry
961 0 2

Изгубих пътя към светлината –

потънах в мрака и сивото ежедневие,

което като дим от цигара задимява

еднообразните 24 часа.

Не заспивам истински –

предричам сън, а е само тъмнина

която не разбирам,

а се научавам да обичам.

Изграждам житейска съдба –

кръв в кръвта и тишина

тук съм засега и ще умра

но не за дълго,  не за дълго!

© Марина Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не бих казала, че е депресия. Имайки в предвид какъв е края, бих казала много оптимизъм...Да не говорим, че аз никога не изпадам в депресия...
  • Много болка таиш в себе си.
Random works
: ??:??