Изгубих пътя към светлината

Poetry

1.2K 0 2

Изгубих пътя към светлината –

потънах в мрака и сивото ежедневие,

което като дим от цигара задимява

еднообразните 24 часа.

Не заспивам истински –

предричам сън, а е само тъмнина

която не разбирам,

а се научавам да обичам.

Изграждам житейска съдба –

кръв в кръвта и тишина

тук съм засега и ще умра

но не за дълго, не за дълго!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

AmazonkA (Марина Петрова)

Не бих казала, че е депресия. Имайки в предвид какъв е края, бих казала много оптимизъм...Да не говорим, че аз никога не изпадам в депресия...

2008-06-06T16:47:53+03:00
balrog (Балрог)

Много болка таиш в себе си.

2006-01-12T13:38:42+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9