Изгубих пътя към светлината –
потънах в мрака и сивото ежедневие,
което като дим от цигара задимява
еднообразните 24 часа.
Не заспивам истински –
предричам сън, а е само тъмнина
която не разбирам,
а се научавам да обичам.
Изграждам житейска съдба –
кръв в кръвта и тишина
тук съм засега и ще умра
но не за дълго, не за дълго!
© Марина Петрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
