10 ene 2009, 22:01

Изгубих се

  Poesía
1K 0 1
Изгубих се

Изгубих се по пътя
някъде на края на селото.
Казваха ми, че по неутъпкани пътеки
ще вървя,
но аз не им вярвах.
Надявах се,
че чистият шосеен път
мен очаква,
но уви...

Колко смешно само звучи,
колко смешно само изглежда!...

Пътят е
черен,
буренясал,
а очаквах Червен килим
с бели листенца посипан.

Наивността човешка е безкрайна,
а мислите така
разбъркани,
изгубени,
безцелни,
безпътни,
но все пак съществуващи,
но все пак въртящи се,
но все пак изскачащи неочаквано.

Продължават да ме водят
по планинските кози пътеки
и да ми показват
знаците,
символите,
надеждата,
че звездите светят и за безпътните,
за да ги упътят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...