Изгубих се
Изгубих се
Изгубих се по пътя
някъде на края на селото.
Казваха ми, че по неутъпкани пътеки
ще вървя,
но аз не им вярвах.
Надявах се,
че чистият шосеен път
мен очаква,
но уви...
Колко смешно само звучи,
колко смешно само изглежда!...
Пътят е
черен,
буренясал,
а очаквах Червен килим
с бели листенца посипан.
Наивността човешка е безкрайна,
а мислите така
разбъркани,
изгубени,
безцелни,
безпътни,
но все пак съществуващи,
но все пак въртящи се,
но все пак изскачащи неочаквано.
Продължават да ме водят
по планинските кози пътеки
и да ми показват
знаците,
символите,
надеждата,
че звездите светят и за безпътните,
за да ги упътят.
Изгубих се по пътя
някъде на края на селото.
Казваха ми, че по неутъпкани пътеки
ще вървя,
но аз не им вярвах.
Надявах се,
че чистият шосеен път
мен очаква,
но уви...
Колко смешно само звучи,
колко смешно само изглежда!...
Пътят е
черен,
буренясал,
а очаквах Червен килим
с бели листенца посипан.
Наивността човешка е безкрайна,
а мислите така
разбъркани,
изгубени,
безцелни,
безпътни,
но все пак съществуващи,
но все пак въртящи се,
но все пак изскачащи неочаквано.
Продължават да ме водят
по планинските кози пътеки
и да ми показват
знаците,
символите,
надеждата,
че звездите светят и за безпътните,
за да ги упътят.
© Юлия All rights reserved.
