10.01.2009 г., 22:01

Изгубих се

1K 0 1
Изгубих се

Изгубих се по пътя
някъде на края на селото.
Казваха ми, че по неутъпкани пътеки
ще вървя,
но аз не им вярвах.
Надявах се,
че чистият шосеен път
мен очаква,
но уви...

Колко смешно само звучи,
колко смешно само изглежда!...

Пътят е
черен,
буренясал,
а очаквах Червен килим
с бели листенца посипан.

Наивността човешка е безкрайна,
а мислите така
разбъркани,
изгубени,
безцелни,
безпътни,
но все пак съществуващи,
но все пак въртящи се,
но все пак изскачащи неочаквано.

Продължават да ме водят
по планинските кози пътеки
и да ми показват
знаците,
символите,
надеждата,
че звездите светят и за безпътните,
за да ги упътят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...