По пътя на живота се изгубих,
искаше ми се да се познавам.
Нищо лошо - просто се влюбих,
откъде да знам, че ще пострадам.
Отдавна вече коя съм не знам,
огледалото чужд образ показва.
Иде ми да викам и да се предам,
тази непознатост вече ме смазва.
Искам да стана и да се намеря,
някъде там вика ми моето Аз.
Искам да литна, крила да разперя -
без посока, без карта и без компас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
