По пътя на живота се изгубих,
искаше ми се да се познавам.
Нищо лошо - просто се влюбих,
откъде да знам, че ще пострадам.
Отдавна вече коя съм не знам,
огледалото чужд образ показва.
Иде ми да викам и да се предам,
тази непознатост вече ме смазва.
Искам да стана и да се намеря,
някъде там вика ми моето Аз.
Искам да литна, крила да разперя -
без посока, без карта и без компас.
© Аз All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
