9.02.2014 г., 19:01

Изгубих се

860 0 2

По пътя на живота се изгубих,

искаше ми се да се познавам.

Нищо лошо - просто се влюбих,

откъде да знам, че ще пострадам.

 

Отдавна вече коя съм не знам,

огледалото чужд образ показва.

Иде ми да викам и да се предам,

тази непознатост вече ме смазва.

 

Искам да стана и да се намеря,

някъде там вика ми моето Аз.

Искам да литна, крила да разперя -

без посока, без карта и без компас.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...