9.02.2014 г., 19:01

Изгубих се

861 0 2

По пътя на живота се изгубих,

искаше ми се да се познавам.

Нищо лошо - просто се влюбих,

откъде да знам, че ще пострадам.

 

Отдавна вече коя съм не знам,

огледалото чужд образ показва.

Иде ми да викам и да се предам,

тази непознатост вече ме смазва.

 

Искам да стана и да се намеря,

някъде там вика ми моето Аз.

Искам да литна, крила да разперя -

без посока, без карта и без компас.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...