9 ene 2012, 1:02

... изгубих се... или как Светлината боли...?

  Poesía
1.3K 0 34


... изгубих се... или как Светлината боли...?


Изгубих се. В най-дългото очакване.
Във смисъла на думата "доверие".
Сърцето ми за другите е клаксон
и пътят бяга… заедно с постелите…

А ти ковеш на мислите в средата.
Искриците изписват: "Вечно твоя"
Една любов без място и без дата
е само смърт в картините на Гоя…

Умирах те безкрайно много пъти.
Безкрайно много пъти те възкръсвах.
В арктичен студ ме топлеше гласът ти
и огънят гореше… ненакъсан…

За никой друг душата ми не трепна.
(Наричай ме без жалост старомодна.)
Ти в мрака като млад сатир ми светиш.
А аз обичам раните… Сърцепрободни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Изгубих се.В най-дългото очакване.
    Във смисъла на думата "доверие".
    Понякога доверието е по-тежкият товар от недоверието!Поздрав!
  • " - Ей, мечета! Колко сте?
    Никое от вас мед няма да яде!"
  • Нямам думи, затова ти пращам целувки! За сега въздушни, можеш да си ги получиш всичките когато пожелаеш..... Това от мен, от него и от оня...
  • Топлиш...
    Благодаря!
  • Таня!
    <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...