9.01.2012 г., 1:02 ч.

... изгубих се... или как Светлината боли...? 

  Поезия
1171 0 34


... изгубих се... или как Светлината боли...?


Изгубих се. В най-дългото очакване.
Във смисъла на думата "доверие".
Сърцето ми за другите е клаксон
и пътят бяга… заедно с постелите…

А ти ковеш на мислите в средата.
Искриците изписват: "Вечно твоя"
Една любов без място и без дата
е само смърт в картините на Гоя…

Умирах те безкрайно много пъти.
Безкрайно много пъти те възкръсвах.
В арктичен студ ме топлеше гласът ти
и огънят гореше… ненакъсан…

За никой друг душата ми не трепна.
(Наричай ме без жалост старомодна.)
Ти в мрака като млад сатир ми светиш.
А аз обичам раните… Сърцепрободни!

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??