... изгубих се... или как Светлината боли...?
... изгубих се... или как Светлината боли...?
Изгубих се. В най-дългото очакване.
Във смисъла на думата "доверие".
Сърцето ми за другите е клаксон
и пътят бяга… заедно с постелите…
А ти ковеш на мислите в средата.
Искриците изписват: "Вечно твоя"
Една любов без място и без дата
е само смърт в картините на Гоя…
Умирах те безкрайно много пъти.
Безкрайно много пъти те възкръсвах.
В арктичен студ ме топлеше гласът ти
и огънят гореше… ненакъсан…
За никой друг душата ми не трепна.
(Наричай ме без жалост старомодна.)
Ти в мрака като млад сатир ми светиш.
А аз обичам раните… Сърцепрободни!
© Таня Георгиева All rights reserved.
