11 abr 2006, 1:56

Изгубих те!

  Poesía
1.3K 0 3
Защо си мисля, че умирам?
Защо сънувам пак кошмар?
Защо съдбата си презирам?
Защо не вярвах, че си дар?

За мен ти бе безценен-
единствен и незаменим.
С теб животът беше ценен
и всеки миг незабравим.

Но изгубих те и ме боли,
че вината е изцяло моя!
И въпреки искрените ми сълзи
пътят ми се раздели от твоя!

Че ме обичаш ти повярвах.
Че ме искаш осъзнах.
Времето си с теб прекарвах
и накрая аз прозрях.

Ти бе единственият мъж,
с когото се чувствах защитена.
За мен ти беше капка дъжд,
в която бях потопена!

Ти бе слънцето, а аз луната.
Ти бе почвата, а аз цветята.
Ти бе огънят, а аз водата.
Ти беше смехът, а аз бях тъгата.

Ти си всичко, от което
аз истински се нуждая.
Ти си всичко, за което
в момента плача и мечтая!

Посветено на С.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви!
    Много се радвам, че оценявате това, което съм написала!
    Наистина има чувства, ... чувства, които ме дадоха колкото щастие, толкова и болка...
  • На мен също ми допада.Харесват ми неша ,в които виждам истина.В това стихотворение наистина има излято чувство или поне аз така го намирам 6!
  • Много е хубава, но и тъжно...6

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...